Битката за единия субсидиран процент на предстоящите на 26 март избори

Posted by at 16:34 0 Comment Print

Как върви битката за единия субсидиран процент на предстоящите на 26 март предсрочни парламентарни избори? Там се очертават четири сигурни парламентариста (две партии и две коалиции), както и още една партия с големи шансове да се претърколи над, а не под 4-процентовата бариера. Тези пет играча ще си вземат субсидиите в размер от около 11 000 000 до към 2 000 000 лева годишно. Ако и една по-малка дясна коалиция прескочи бариерата, това ще й донесе както парламент, така и поне 1 500 000 лева годишно. Какво ще стане обаче с други две съвсем по-малки десни коалиции (едната само условно дясна), както и с една лява? При тях, понеже са коалиции, играта е „вабанк”. Ако не получат 4% от гласовете – няма парламент, но затова пък няма и субсидия. А бе, мъка.

Ние, българите, имаме дарбата успешно да се борим с проблемите, които неуморно сами си създаваме. Примерно, с крайно глупавото квадратче в бюлетината, с което избирателят гордо съобщава на изборната администрация и на целия народ, че се е разходил до урните, щото не подкрепя никого. Ми да си беше стоял вкъщи, като не подкрепя, или да беше отскочил за гъби. Ма щели били да го махнат от списъка! Ми той, като не подкрепя никого и си стои в къщи, що му трябва да стои в списъка? Само за да гласува някой от негово име ли? Пак мъка, този път екзистенциална.

После пък се реши, че ще се гласува машинно навсякъде и край, точка и тотален юруш. Навсякъде значи и в Пърт, Австралия, и в село Две и половина могили, загубено някъде в планините, дето пътят е пропаднал покрай снеговете и се ходи само с катър. А електричеството е на принципа „сега има, сега нема”.

И бабите там са виждали компютър главно на телевизора. Така нещата бързо си дойдоха на етапа чесане на глави (ама яко) и на задаване на сакралния за българите въпрос „А бе, що ли … !”. Надеждата беше холандците да ни дадат техните машини за гласуване, ама се оказа, че те ставали главно за скраб и съответно за поминък на етноса. Което не е лошо само по себе си, но не решава точно този въпрос. Не че той има решение, де.

Естествено, журналистите и аналитиците пропуснаха да попитат що, аджеба, холандците се отказват от машинното гласуване, като е толкова хубаво и прогресивно? За Германия да не говорим, там това гласуване е забранено от Конституционния съд някъде за до към края на света. И във Финландия също, ама стига сме изброявали такива работи по най-черноглед начин.

С което изобщо не искам да кажа, че машинното гласуване е лошо. Ето, в Индия така гласуват 800 милиона избиратели. Или може би 900 милиона, те и самите индийци не знаят точно колко са им избирателите (чунким ние ги знаем, ама това е друга тема). А искам само да кажа, че е добре да се мисли преди, а не след. За което трябва акъл, както беше обяснено по-горе. Тук именно, с акъла, нещо сме го закъсали. Леко, че даже до средно.

Проф. Михаил Константинов

Източник: АПА

АНАЛИЗИ

Related Posts

Вашият коментар

КОНТАКТИ

ГЛОБАЛ АГРО ЕООД
Моб. 0898 680 550
Тел. 02/49 000 58
info@mapsbg.com

СПОДЕЛЕТЕ

Условия за ползване

Всички права са запазени.
Всички права на интелектуална собственост върху картографските информационни ресурси и материали, публикувани на сайта са обект на закрила по действащия Закон за авторското право и сродните му права, а нерегламентираното им използване представлява закононарушение и влече гражданска, административнонаказателна и наказателна отговорност в съответствие с действащото българско законодателство. Глобал Агро ЕООД